Взе ми я отдавна, но не я търсех. Знаех, че е на сигурно място при теб. Дадох ти я просто така, не си ми я искал. Но аз не я забелязвах...значи не ми е била нужна. Тя искаше теб. Добре и беше заедно с твоята...душа. Намирах я при теб и това ми стигаше.    Сега отиваш много далече...Тя тръгва с теб, не можеш да я върнеш.    Мога без душа – нищо и никой няма да може да ме нарани, няма чувства, няма болка и тъга...Но няма и радост, слънце, птици...вятър в косите... огън в очите...    Ще ми липсват, но колко е един живот.    До скоро.

и красиво чувство което ни запраща в рая или в ада с еднаква сила и мощ.....