Стоях на стопа за ляв завой. Пред мен потокът коли не свършваше. Идвах от среща, която ме депресира и тотално разбърка и без това скапания ми мозък. И изведнъж някакъв налудничав импулс, някакво желание да избягам от това, което ме разкъсваше, ме накара да пусна съединителя. Натиснах газта...Свирене на гуми, трясък от ламарини...Чувах ги зад мощния фон на рока по радиото ми. Спрях инстинктивно, вече бях взела левия си завой. По колата ми нямаше и драскотина. И аз бях цяла...Поне тялом. Нищо не усещах, никакъв адреналин. Зад мен беше спряла черна хонда, чисто нова. От нея изскочи дългокос младеж и тръгна към мен без дори да огледа пораженията на колата си. Идвал е отдясно и за да ме избегне е скочил върху перфектните си спирачки, но не толкова добри са били  спирачките и реакциите на водача на ръждясалия опел зад него. 
    -         Какво ти стана? Ти ме видя, че съм близо! Искаш да се убиеш ли?
    -         Извинявай! - измънках.
    -         Добре ли си? Изплаши ли се?          Мълчах и се чудех на парадоксалната ситуация. Човекът от опелчето се беше вторачил в строшените си фарове и мърмореше нещо. Дългокосият отиде до него, погледна към опела, после към своята кола – с одраскана и леко деформирана броня - и се обърна към мен:
    -         Ами аз тръгвам, защото нямам документи и ако извикате полиция...
    -         Аз няма да викам. - казах.
    -         Аз нямам гражданска. - каза чичката от опела. - Дайте ми по десет лева и си тръгваме.

    Готово. Никой не крещеше, никой не ме обвиняваше. Дори единият беше странно загрижен за моето душевно равновесие. И аз се тревожех за същото. Защо не се стреснах поне малко? Дали вече не съм мъртва? 
    И друго си мислех  - има много шофьори по пътищата с нередовни документи и те са преследвани от закона, но не са опасни...За разлика от лудите, абсолютно изрядни...    

... си подбрала. :)

страх от смъртта и желание за живот.....:)))))))))

Jones, всъщност по-важното в този пост е именно песента ;) Но аз знам, че ти знаеш...

Letisi, понякога разни събития могот да ти повредят инстинктите, лошо е, но и психиатрите трябва да си изкарват хляба :)

Песента много ми хареса. Напомни ми за времето преди няколко години/ бях на 12/, когато всяка секунда бе Фреди, всяка дума бе Фреди... въпреки че вече не бе тук.Има хора, които остават за винаги млади /като Фреди и моята най-добра приятелка Ина/...
Поздрави и прегръдки :)
И много усмивки...
Дани