Бях там отново. В твоя град. Усетих уханието му – невероятна смесица от борови иглички, кафе и ванилия. Не се е променило. Но цветовете на града ми се сториха не толкова ярки и наситени. Реката почти не помръдваше...мътна, тъжна...Високите каменни сгради, които се отразяваха във водата бяха привидно същите, но не ме възхищаваха вече. Почти ги мразех, защото бяха все така недосегаеми от времето, от събитията, от болката...Площадите...Усмихнатите хора...Небето...Не ги виждах през твоите очи, не ме радваха...    Без теб...Без теб...Без теб...Това кънтеше в ушите ми, когато в юлския ден ми беше студено.

БЕше в Рим?

Da ne se krie detektiv zad tozi psevdonim?

Що пък детектив?
Помня постинга ти, ако и ти го помниш. В Рим, където ще се върнеш пак.
Даже миналия постинг сякаш е копие на онзи от преди година-две. И не разбирам смисъла.
А за детектива, да има нужда в блога от детектив, но това е друг въпрос. За да се прочисти.