Първата, тази която мисля, че знае всичко за мен е уникална личност – интересите и включват психология, религии, йога, фън шуй, Мулдашев, Блаватская, Дънов и всичко нестандартно, необикновено и свръхестествено. Преди две години почина съпругът и. Сега сe преструва на щастлива, но живее сама с детето си и влюбена в човек, с когото за момента нямат шанс да са физически много заедно.    Тази, с която израстнах и всичко споделях, замина по принуда за чужда държава. Животът и прилича на латино-сериал. Обичаше силно един мъж, избяга при друг, омъжи се за трети и му роди дете, влюби се в четвърти и заживя с него...Съпругът, обаче я завлече с много пари, които не бяха нейни и тя замина далече да работи, за да ги връща. Тежко и е заради детето, но няма избор. Определено е не щастлива в тази ситуация.    Като споменах латино-сериал се сетих за приятелката от квартала, момичето от кафето ми сутрин или цигарата на двора – добричка, предана почти, леко несериозна и умееща да слуша в моментите, когато се сети да замълчи. Развела се е с един тип, който я принуждавал да практикува групов секс. Омъжила се по-късно за шофьора от предишната си сватба. Сега вече има три деца-сладурчета и съпруг, който я нарича „п**** заспала” за „Добро утро” и я побийва от време на време.   Таня е колежката от студентството. Приятелки станахме след като завършихме. Умна и добра, с нормален спокоен живот и професия. Обаче през април се разболя от рак.    Това са те – търсещи любов, борещи се всяка по своему и някак нещастни. Понякога се замислям какъв ли е плана на вселената като ме води към тези съдби...

   Песничката е поздрав за Теб, който и да си, седиш срещу екрана и четеш моите мисли...Пак многоточие...Любимият ми знак...

че по различно време..та се чудя как поголовно хората сме затънали в неблагоприятния си период който изглежда безкраен и вечен някак си стъпкал много от илюзиите ни...но се надявам да се окаже верен постулата че надеждата умирала последна...просто за да ни е по-леко...поздрави и усмивки от една любителка на многоточието този мост към думите скрити в мълчанието:)))))

И моят любим знак също......
Поздрави!!За теб и за тях!!:))

В преходен период сме. И по време на война умират много хора, невинните. И сега не е по-различно. Животът ни не струва за управляващите. Сега ли се усещаме? Защо го свързваме с провидение, магии, фокуси... Просто лошо управление на страната.
Според как гледаш едно куче, то живее добре или зле, или не живее. И ние сме така.
Всички срещаме такива хора, някои обръщат гръб.

:)
Невероятна песен. И клип.

и мен да се замисля..накъде ли ме води пътят ми...докъде ли ще стигна...
Красива песен, тъжна - но красива...

не всички наши желания се сбъдват. Затова има мъка
и сълзи в очите..

Дано това е лоша извадка.
Тези всички мнения, които повтарят едно постоянно бездействие спрямо околния свят са изключително вредни за развитието на нашата страна и население. Никаква активност и отговорност за собствената позиция. Само уповаване на "моя път" ме води", какво ми е Той подготвил, съдбата ме среща... Няма ли и друг вариант, ние да кроим бъдещето! Да отговаряме за това, което сме надробили. За да имаме яснота, за да имаме реален поглед, за да имаме като следствие и спокойствие. И начин за противодействие, което се основава на реални действия.

понякога като ми е гадно си псувам кармата. После се успокоявам, че можеше и по-лошо да е. Накрая си казвам, че все пак не е отчайващо и все нещо ще успея да измисля, та да се измъкна от ситуацията. Някой ден, като си науча уроците, ще изтрия чело и ще въздъхна облекчено. А сега все се озъртам, понеже разбрах, че една птичка пролет не прави, а приятел в нужда се познава. Та аз на тебе или ти на мене и лека полека. И колкото зле съм бил. Затова се опитвам да помагам, ако мога, когато мога и с каквото мога. "Живот ли бе да го опишеш"

nice friends. Наздраве

:)

Хубав въпрос. Не бях се замисляла. Но нали се сещаш за онзи мохабет на Наполеон за курвите?

Много хубава песен